ГОДЯ̀

ГОДЯ̀1. Вж. годявам.

ГОДЯ̀

ГОДЯ̀2, ‑ѝш, несв., прех. Диал. 1. Редя, нареждам, привеждам нещо в ред; глася (Н. Геров, РБЯ).

2. Със следв. изр. със съюз да. Извършвам подготвителна работа за нещо; подготвям, тъкмя. Макя Марко по планина тражи — / не бе Марко, не бе по планина, / на бе Марко у ладни меани, / та си пие руйно благо вино: / не пие го с бракя и дружина, / на го пие с немци друговерци. / Немци годат Марко да упоят, Марко годи немци да упои. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 58.

3. Наричам, определям нещо за някаква цел или за някого (Н. Геров, РБЯ). годя се страд.

ГОДЯ̀

ГОДЯ̀ СЕ несв., непрех. Остар. С предл. за. Подходящ, пригоден съм за нещо; ставам. Будевска не се годеше за фарсово-комедийни роли. Ст. Грудев, АБ, 78.

Списък на думите по буква