ГОДЯ̀ВАМ

ГОДЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; годя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв. (остар.) и св., прех. Правя годеж, сгодявам някого. Десет пъти е по-добре да годиме децата сега; а сватбата да са продължи тогава, дорде са не изпият пет-шест бурилченца. Л. Каравелов, Съч. II, 80. След две седмици те пак слязоха в града и вечерта Димкината майка с щастливо лице можа да пришепне на мъжа си, че ще годяват Димка. А. Страшимиров, К, 13. — Искали братята ѝ да я годяват за други и аз ѝ казах: приставаш ли ми — приставам ти. Й. Йовков, Б, 40. Добри ми ѝ легнал на сърце; / годи ме, мамо, за Добря, / жени ме, майко, за него. Ц. Церковски, Съч. I, 201. От съде Станка сакаха: / .. / Нигде я брат ѝ не даде, / а кришом он я годява / за едно момче незнано. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 231. годявам се, годя се страд.

ГОДЯ̀ВАМ СЕ несв.; годя̀ се несв. (остар.) и св., непрех. Ставам годеник или годеница. В София тя отиваше .. да се годява за един офицер. Й. Йовков, Ж, 1945, 216. Жените заприказваха кои са се годиле и кои ще се годяват до наесен. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 126. Викат, годил се — вятър работа. Дума дадена, дума земена. Елин Пелин, Съч. III, 219. — Без това обстоятелство и не бих си обяснил твоята лудория да се влюбиш, годиш и ожениш за него, без да се сетиш да ни пишеш. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 55.

Списък на думите по буква