ГОДЯ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от годявам и от годявам се. Порасте му Младенчо и стана ерген за годяване. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 7. Споделиха се незаглъхналите мълви за годявания и сватби, за караници и сдобрявания между този и онзи и какво ли не още. Б. Обретенов, С, 14.