ГОДЯВКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОДЯ̀ВКА ж. Диал. Годеж. Той я обикваше повече и сега като беше обезпечено семейството в Бяла черква, той сериозно мислеше да направи официално предложение на баща ѝ за годявка с дъщеря му. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 110. Като размениха даровете и като привършиха обичаите по годявката, гостите минаха в голямата стая, дето Дочка беше наредила софрата. Г. Караславов, ОХ I, 418.