ГОЗБИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГО̀ЗБИЦА ж. Умал. от гозба (в 1 знач.); гозбичка. Мама често, често ме пращаше да занеса баби Минчовици нещо поканица: или гозбица, или млекце, или варени петурки. Т. Влайков, ПСп, 1890, кн. 34, 4-5. Тя слагаше всяка сутрин на огнището да вари някаква гозбица. Д. Талев, ПК, 826-827. После една почивка от два часа ние тръгнахме отново по върха на планината. Наблизо връхлетяхме едно малко момче, козарче, което нямаше при себе си ни хляб, ни каква-годе друга гозбица. З. Стоянов, ЗБВ II, 245-246.