ГОЛ

ГОЛ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. За човешко тяло или части на тялото — който не е покрит с никаква дреха. Вечерта намериха на речния бряг голото тяло на Войка кърваво и мъртво. Елин Пелин, Съч. I, 101. Тя беше още необлечена, с открити плещи и голи до раменете ръце. Й. Йовков, ВАХ, 41. Той скоро се убеди, че всички бяха красиви... Да, млади и красиви в своите дълги бални рокли без ръкави, с голи гърбове. Ал. Бабек, МЕ, 256. Захвърля той щита и скръства ръцете / на голата бронзова гръд. Хр. Смирненски, Съч. I, 130.

2. За човек — който е с непокрито тяло, необлечен, без дрехи. Младият писар, скрил между преписките една картичка, изобразяваща гола жена, жадно я разглеждаше. Чудомир, Избр. пр, 31. По стените картини, фотографии — сантиментални главички до голи вакханки. Г. Стаматов, Разк. I, 88. Циганката бърже смъкна фереджето, метна го на гърба на магарето и с чевръсто движение се съблече съвсем гола. К. Петканов, СВ, 85. Съсредоточи се и видя челистката Кети, гола, снежно бяла и порочна, полуотворила влажни устни. До нея

мъжът ѝ — също гол. Ч. Шинов, БС, 46. А Мелания стои гола до кръста и косата си реши над коритото. Съвр., 1975, кн. 2, 38.

3. Разг. Обикн. в съставно сказуемо. Който е недостатъчно, леко или много бедно, лошо облечен. — Имаше един циганин Махмуд, все гол, все гладен, все му студено. Й. Йовков, АМГ, 63. Скореца бе се появил в село през есента. Дрипав като плашило, гол, гладен. Елин Пелин, Съч. I, 220. Вадеха си добре хляба те двамата, не бяха ни голи, ни гладни децата на Кочо и все по нещо ново им купуваха на Божик или за Великден. Д. Талев, ПК, 101. — Да тръгнете тъй голи, в такава фуртуна, без да мислите, че ще замръзнете... Ив. Вазов, Съч. ХII, 17.

4. Който не е покрит, не обрасъл с косми, козина, перушина. Закачи белия си каскет и като извади едно малко гребенче, готвеше се да позаглади редката си коса, която като венец ограждаше голото му теме. Й. Йовков, ПГ, 239-240. Въглищарката роди пет слепи, почти голи лисичета, прилични на остроноси мишлета, които трябваше да топли денонощно с тялото си. Ем. Станев, ПЕГ, 93. Главата на мечката е голяма .. Краката са яки, с много здрави нокти, а ходилата — голи. П. Петков, СП, 55. Съешаването на канарчетата по-късно през лятото .. е крайно нежелано, защото в повечето случаи през юли започва линеенето на птиците .. Особено женските в такива случаи може да останат по цяла година .. напълно голи. Вл. Помаков, ПДП (превод), 117. // За растение — който е без листа. Тя [луната] разкъсваше тук и там мрака и откриваше част от двора,.., лявото рамо на църквата и извивката на рекичката с голи върби. Д. Вълев, З, 76. Горняка разпиля листата / далеко из полята: / стоят самотно черни стволи / и скръбно махат вейки голи... П. К. Яворов, Съч. I, 26. Голи клони.

5. За местност — който е без никаква растителност (дървета, храсти, трева и под.) или е почти без растителност. Разтворихме оръдията и багажа, заехме заповяданите линии — едни голи баири, сенчица няма, дето да си почине душата. П. Незнакомов, БЧ, 10. Лесничеят се заел със залесяването на голите хълмове из своя район и бил затънал в работа. М. Марчевски, ТС, 140. Поляните около лагера, неприветни и голи доскоро, сега весело се зеленееха. Й. Йовков, Разк. I, 46. Нивите са пожънати вече и щъркели се разхождат из голите стърнища. Д. Габе, Н, 8. Лете, когато водата съвършено пресъхне и когато каменливият насип на речището се нажежи и побелее, това голо, без зеленина и почти без дървета село добива нерадостен вид. Елин Пелин, Съч. I, 16. // За равнина, поле — който е обрасъл само с ниска растителност, по който няма дървета или хора. Сънувах, че съм гладен. Много гладен.. Вървя по едно голо поле, осеяно с тръни, и се оглеждам да видя някакво дръвче, някакъв плод, с който да наквася устата си. Й. Попов, СЛ, 86. Ханко се огледа — полето беше голо, наоколо не се мяркаше жива душа. А. Гуляшки, ЗВ, 286.

6. За под, маса, земя и др. — който не е застлан, покрит с нещо (покривка, килим и пр.) или по който няма нищо. Скочих боса на голите дъски. Бл. Димитрова, ПКС, 210. Такива като мен стават алкохолици, отказват уюта на подобни жилища и търсят голите, без покривки маси на кръчмите. М. Радев, СР, 28. Някои насядаха на голата земя, други донесоха слама, трети останаха прави. Ст. Дичев, ЗС II, 149. Но докато мадарските килии са с голи стени, тук повечето от килиите са били изкусно изписани. Ст. Михайлов, БС, 123. От манастира бяха останали само голи стени. Й. Йовков, СЛ, 43.

7. Който не е допълнен, придружен от нещо друго, който е без никаква прибавка. Макар да ядеше един гол хляб, че и него да ядеше като коте, изниза се и последният пул из кесията му. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 601. — Ще ядат гражданите месо, а пък ние тук само гол бобец... Ще им приседне. В. Нешков, Н, 213. Вечер се разполагаха на голямата маса в новия модерен ресторант, пиеха голо вино, сърдеха се, че няма чирози. Ат. Мандаджиев, БЦР, 7. Ако даже един епископ тих, хрисим като Софрония, се видя принуден да бяга с чалма на главата из чумната страна,.., за да спаси голия си живот, можем си представи, какво ще е било положението на простия народ по онова време в България. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 85. Взе на старо един гол фиат без радио, без климатик, без никакви екстри, ама за такъв му стигнаха парите.

8. Прен. С отвл. същ. Който е в чист вид, такъв, какъвто е; неподправен. А голата действителност беше пред него [Гюлчето]: хамбарят празен, седна той пред тоя изобличителен хамбар, подпря глава на ръце и се замисли. Ц. Церковски, Разк., 228. Всеки човек, щом е свършил някаква работа, ще се понадуе, и то съвсем основателно, па после ще седне да възпее това, дето е изработил. Само с гола работа не се живее, това съм го забелязвал навсякъде. Й. Радичков, НВ, 49. И най-прозорливият, все едно в момента или със закъснение, не трябва да прозре голата истина, инак всичко отива на кино!... Да, по-добре в затвора, отколкото за посмешище на всички! А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 18. В погледа на Селим хан блестеше такова безгранично, дълбоко, неизразимо презрение, такава гола погнуса, че мюфтията помисли: "До края на дните ми ще ме преследва този поглед." В. Мутафчиева, ЛСВ II, 495. Голи констатации. Голи обещания. Гол факт.

9. Прен. Който остава неподкрепен с дела, не се основава на факти; необоснован, пра‑

зен. Полковник Добрев долови гласа му непреклонната решителност, вярата в силите и се убеди, че това не са голи думи. К. Кръстев, К, 265. Който се надява с подкуп или пък .. с голи обещания да спечели нашите хора, той много се лъже, той не познава хората. Ал. Константинов, Съч. I, 45. И както по-рано даваха щедро обещания, така сега залъгват месите с голи уверения за своята добра воля. Г. Георгиев, Избр. пр, 461. На Максим му се щеше да се похвали, но пак се въздържа. Ясно е, че трябват факти, факти, а не голи съмнения. С. Чернишев, ВМ, 97. О, мой боже, правий боже! / .. / Не ти, който учиш робът / да търпи и да се моли / и храниш го дор до гробът / само със надежди голи; / .. / А ти, боже, на разумът. Хр. Ботев, Съч., 1929, 18.

10. Прен. Разг. Който няма достатъчно материални средства, имот и живее в лишения, недоимък; беден. — А и кажи ти отде Кирил взе пари да издигне онзи палат в новата махала? Кога ги спечели тез пари, като до вчера беше по-гол и от мен?... Ст. Марков, ДБ, 75. Бръчков, толкоз самолюбив, колкото и гол, не можеше да си проси сам. Ив. Вазов, Съч. VI, 41. Служи две години в армията строи укрепления в района Искидяр и се връща гол при жена си. Д. Вълев, Ж, 54. Христо Ботев обикнал Венета заради "нейния добър характер, за симпатията ѝ към него и към голите му другари хъшове". Н. Ферманджиев, РХ, 198. // За къща, помещение и под. — лошо, бедно обзаведен или необзаведен, празен. И видя, че стаята беше бедна, опушена, гола — да замахнеш с трън,.., няма какво да закачиш. Й. Йовков, ЖС, 36. На втората неделя след панаира Лазар и Ния отидоха да живеят в новата си къща .. Но повечето стаи стояха голи — не се събираше къща, не се пълнеше лесно и за късо време. Д. Талев, ПК, 511-512. Без войнишките разхвърлени дрехи, без раниците и обущата,.., квартирата изведнъж им се стори гола и чужда. П. Вежинов, ВР, 113. И от блясъка на престола (цариградски Балдуин) / във тъмница влажна, гола, / влазя роб сега, един. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 23.

11. Разг. За карта, обикн. при игра на белот — единствена силна от даден цвят. Гола деветка. Голо вале.

12. Като същ. голия(т), голо(то) и мн. голи. Беден човек; бедняк. Облечи по-напред голия, та сетне дай и на самаго себе си приятност, чрез вънкашното украшение. А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 157. "Не взема само от голо риза / дете от майка!" П. К. Яворов, Съч. I, 41. Кривди жестоки пак вред царуват, / голото зъзне, гладното мре. Ив. Вазов, Съч. III, 36. "Земята ражда толкоз, колкото е раждала и по-рано. Защо има гладни, защо има голи и боси?" Й. Йовков, ЖС, 132.

Гола змия. Зоол. Вид земноводно, което води подземен начин на живот и живее в тропическите области на Африка, Азия и Америка. Зоолозите поделят съвременните земноводни на три ясно обособени разреда: Безкраки земноводни, голи змии .. , опашати земноводни .. и безопашати земноводни. Л. Христов, З, 9. Гола кожа. Спец. Същинската кожа, която остава след преработка на животинската кожа и която се използва за различни цели. Гола сеч. Сел.-стоп. Изсичане на всички дървета и храсти в определен участък с оглед на възобновяването им. Гола собственост. Юрид. Собственост върху вещ, която се използва според нейното предназначение от друго лице, а не от самия собственик по силата на учредено вещно право на ползуване. Гол охлюв. Зоол. Коремоного мекотело, почти без черупка, което е вредно за растителността и стопанството. Limax. — Ходих в гората за охлюви. Намерих само един. Велико, ти видяла ли си гол охлюв? К. Петканов, МЗК, 155. Гол проводник. Техн. Електрически проводник, без изолация, употребяван за открити линии и като заземител. Гол шаран. Зоол. Вид шаран, облагороден, без люспи, който се развъжда изкуствено в блатата край Дунав; огледален, унгарски шаран. У нас се отглеждат изкуствено няколко породи шарани — люспести,.., гол и др. Зоол. VII кл, 70.

? Гола вода. Разг. 1. Съвършено, напълно мокър. Пендеевският дъб — дядо Костадин, умря от простуда. Отиде на работа в Елнъзач, върна се мокър — гола вода, легна и не стана. К. Петканов, Х, 26. 2. За течност — съвсем разреден. Млякото е гола вода. Гола во̀да съм. Жарг. Изпаднал съм в крайно тежко положение и съм напълно безпомощен. — Нашето физкултурно дружество е бедно.. Ние сме гола во̀да.. При нас футболният отбор рита на обществени начала. Г. Друмев, СМ, 16. Как се забърках в тая история. Сега вече нищо не може да ме оправи. Гола во̀да съм. Гола душа. Разг. 1. Съвсем сам човек, който няма грижа за другиго или за нещо друго. Иван сякаш бе чакал размирните години, за да забрави съвсем, че някога е въртял търговия. През пръсти, без ищах доразпродаваше стоката, оставена от баща му, вземаше някоя пара. Повече не му и трябваха — гола душа хранеше Иван. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 264. Ех, мислеше си [Добри], защо не бяха дните, когато търсеше българската книга от град на град! Тогава беше пешак, носеше една гола душа и — въпреки че му беше мила до немай-къде — по-леко би я предал из пътя. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 248. 2. Беден, обеднял напълно, който е останал без нищо. — Пристигнем ли в Букурещ с една гола душа, ама читава, и на това ще викаме: сполай ти, боже! В. Мутафчиева, ЛСВ, 302. — Ние не сме из Русчушко,

Мустафа ага, силица не ни остана от хаирсъзи, от походи и войска... Гола душа спасяваме, Мустафа ага... В. Мутафчиева, ЛСВ II, 281. Гола снимка. Разг. Фотография на човек, който е необлечен, без дрехи. Мия намерила голи снимки на доведената си дъщеря от азиатски произход Сун И в едно от чекмеджетата на Уди. Господин Алън е обикновен воайор? 168 часа, 1992, бр. 37, 27. Гол-голенѝчък; гол-голичък. Разг.; Гол-голненичък. Диал. 1. Който е без дрехи, съвсем необлечен. "Разправят, че я виждали [врачката] нощем в потайно време да бере церове по скалаци и гори гола-голеничка, както я майка родила." Ил. Волен, МДС, 105. 2. Който няма никакви материални средства, никакъв имот; крайно беден. Бързията придойде,.. и завлече долния край на нашето село. Отнесе ми къщурката.. Ограбини реката, останахме голи-голенички. А. Каралийчев, НЗ, 154. Гол-голопар. Диал. Съвсем гол (в 1 знач.). Гол и бос (бос и гол). Разг. Много беден. В него [контраадреса] се описвало най-несносното положение на населението,.., обесените и безбройното множество голи и боси батачани и перущенчени. К. Странджев, ЖБ, 28. Гол като сокол; гол като тояга (пушка). Разг. Съвършено беден, който няма никакъв имот и средства. Милка: (..) Тая покъщнина е негова? Цонка: Не, всичко е мое почти (..) — той дойде гол, като сокол, како. Беднички сме. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 114. А Добри Вълчев? — С жена и седем деца, гол като тояга, само с един хляб и две работни ръце дошъл от ямболското село Палаузово. Ст. Станчев, НР, 198. Янко Гъбишев дойде гол като пушка, я го, стана първият търговец в околията. Г. Караславов, СИ, 302. Гол меч (нож); гола сабя. Извадено от ножницата оръжие с цел за отбрана или нападение. Страшен огън отворили тие от прозорците на поменатата къща срещу нападающите турци.. Рад, с гол нож в ръката, излязвал няколко пъти навън да зема пушките на избитите войници. З. Стоянов, ЗБВ II, 158-159. Конниците го спогнаха с голи саби... Ив. Вазов, Съч. VIII, 150. Гол сред вълци. Книж. Който е беззащитен, безпомощен и сам във враждебна среда. Изведнъж се оказа, че тези хора не са склонни на най-малък компромис, за благодеяние — да не говорим. До един настръхнаха срещу мене. Бях гол сред вълци. Започнах бързо да премислям как да обърна разговора и предложението си. Дето сите <турци>, там и гол Асан (Хасан). Разг. Ирон. Употребява се, когато някой иска да изтъкне, че действа и той като всички, че не се дели от мнозинството. — Белким и чешмата ви е тука? .. — прекараха си всички, та и ние; дето сите, там и гол Хасан... Сега сме рахат. Н. Хайтов, С, 110. До голо. Разг. Напълно, съвсем. Купувачът.. имаше едно-единствено изискване: да се опразни къщата до голо! С. Северняк, ИРЕ, 213. Насреща — металическосиви скали, които вятърът е съблякъл до голо от снега. На места те са така изшилени,.., че дори снежинка не може да се задържи по тях. Бл. Димитрова, Лав., 82. Имам <само> две голи ръце. Разг. Беден съм, нямам нищо. Вие гражданите се жените със зестри. Вие търсите моми с пари .. Сиромашка щерка съм. Имам само две голи ръце... Н. Попфилипов, РЛ, 74. На гол корем (тумбак) чифте пищови. Разг. Подигр. Употребява се, когато някой няма най-необходимото, а иска или има нещо, без което може. Нова ограда, хубава градина, а читалищното здание вехто, изпокъртено. На гол корем, значи, чифте пищови. Чудомир, Ст, 1970, бр. 1258, 2. На голо. Разг.; По голо. Диал. 1. Направо върху тялото. На такъв обесник трябва да се ударят двадесет и пет тояги на голо.Виновен за цялата тревога беше Дуньо — стрелочникът от гарата. На такъв обесник трябва да се ударят двадесет и пет тояги по голо. В. Нешков, Н, 86-88. От тая посока се зададе човек, яхнал по голо кафяво магаре — пред него припкаха десетина овце и агнета. Ст. Мокрев, ЗИ, 351. 2. Непосредствено до тялото. Докато Димо да се обърне и да стане, Плявата бръкна в джеба му, измъкна парите, мушна ги на голо в пазвата си. К. Петканов, МЗК, 288-289. В първия момент никой не се помръдна от мястото си. Само младият писар мигновено мушна картичката по голо в пазвата си. Чудомир, Избр. пр, 32. 3. Направо върху земята; на непостлано. А трапезата ги чака — / Маца мечи, вий отдолу. / И те, както вечер всяка, / сядат на пръстта, на голо: / (българите не са глупи — / всяк имота оценява: / сядането стола чупи, / а чергата похабява). Ив. Вазов, Съч. IV, 44. Оставам/ остана на голите бани. Диал. Бивам измамен, излъган. Други ще пипнат бандитите, а той ще остане на голите бани. С. Чернишев, ВМ, 142. — Неговата [на щъркела] бабичка сигурно е излязла по-пишкин и е заминала за топлите страни. Там си е залюбила друг щъркел, та нашето "началство" ще остане на голите бани. Ем. Станев, ЯГ, 96. Отделям/ отделя от гола душа (гърло). Разг. Пестя средства за някого или нещо, въпреки че съм крайно беден. Още от снощи старицата беше опекла баница и беше стъкмила сума други неща за внука си. Деляха от гърло, от гола душа отделяха, дето се вика, само и само да изпратят на него. Г. Караславов, Т, 44. Толкоз години сме ги пестили, от голо гърло сме ги делили, уж дюкян да си отворим. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 55. С голи ръце. Разг. 1. Без оръжие. Из храстите, почти пред нозете им, изскочи заек .. Те не му обърнаха внимание. Даже младият, който в друг случай би хукнал да го гони с голи ръце, счете това за неуместно. Н. Стефанова, ОС, 160. Я оста‑

вете туй, ами давайте манлихерки, че с голи ръце не се върви срещу войска! — троснато каза той. Ем. Станев, ИК, III и IV, 447. 2. Без инструменти. — Докато не поправи часовника, да не ми го водиш тука. Лицето на Илийка се изкриви и обезвети.. "В тоя полумрак и с голи ръце да поправя часовник!" Ст. Чилингиров, ПЖ, 64-65. С голо око. Остар. Без микроскоп, телескоп и под. У всяко растение има по стотини малки стаици, които с голо око ся не видят. Й. Груев, Лет., 1873, 171. С две голи ръце. Разг. Извънредно беден. Из улиците на преобразения град плъпнаха сухи, измъчени, окъсани тракийски и македонски бежанци, които бяха истински пролетарии — само с по две голи ръце. Г. Караславов, Избр. съч. I, 399. Шега (майтап) на (по) голо. Разг. Неподходяща шеговита забележка, която се прави с нещо, което е за сметка на човека, към когото е отправена. Не се шегувай, че е загубил чантата с ръкописите, защото там има и важни документи. Това е шега на голо.

ГОЛ

ГОЛ, го̀лът, го̀ла, мн. го̀лове, след числ. го̀ла, м. 1. При футбол и други спортни игри — вкарване на топката във вратата на противниковия отбор. Куп момчета тичаха подир парцалена топка, ритаха я, блъскаха се и от време на време радостно викаха: "Го-о-о-л! Девет на два!" П. Проданов, С, 24. Същността на играта се заключва именно в спортния двубой между два отбора (два колектива), всеки от които се стреми да вкара максимално количество число голове в противниковата врата и да защити собствената си врата. В. Ангелов, Ф, 5.

2. Врата, ограден участък от спортен терен, в който се отправя топката при игра на футбол, хокей, водно поло и др. Башашкин мигновено закри с тяло посоката към вратата. Какво можеше да направи Колев? — Или да преодолее Башашкин, или да бие незабавно, макар че положението беше крайно неудобно за удар в гола. П. Вежинов, ДМ, 54-55. Златен гол. Нов. Спорт. 1. Правило, възприето при някои, обикн. футболни турнири, според което първият вкаран гол в продължението след редовното време решава изхода от мача. При равенство в редовното време ще има две продължения от 15 минути, в които ще важи правилото за златен гол. ДТ, 2000, бр. 159, 34. 2. Първият вкаран гол в продължението след редовното време, който носи победа по силата на това правило. Шест минути преди дузпите националният отбор на Парагвай получава златен гол и отпада. НМ, 2000, бр. 21, 6.

— От англ. goal ’врата; цел’.

Списък на думите по буква