ГОЛАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОЛА̀Н, мн. ‑овци и ‑и, м. Диал. Голтак; голак. — Е кой ти е крив? И я не съм... или не, крив съм, че кога ми се примоли някой, не зема да го изпъда, ами давам парите си на такива голановци... Хр. Максимов, СбЗР, 25. Книгите, дето ти носи Стоянович, ти развалиха ума и си зела да тичаш подир такива голановци. Ив. Вазов, МЧ, 37. Дари добре золана, да не дариш голана. Н. Геров, РБЯ I, 237. Йедно време господ одеше по света да го оправи и не можа, та сега че го оправат голанете, що немат куче за що да ги фане. Нар. прик., СбНУ ХХV, 42.