ГОЛГОТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОЛГО̀ТЕН, ‑тена, ‑тено, мн. ‑тени, прил. Книж. Който се отнася до голгота (във 2 знач.); крайно мъчителен. Сломи ме в дългий път и в пътя — кръст голготен, / и ето ме сега на връх ридът самотен / аз чакам своя край. Ц. Церковски, Съч. I, 255.