ГОЛЕМЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОЛЕМЀНЕ ср. Отгл. същ. от големея се. Сега, като са видя развързана в язика и освободена от Обровата клетва,.., който е по-хубавичек и богат, него ще да земе. Тъй си бълнуваше глупата Рада, коя от големене вече не знаеше и как да се преструва. Ил. Блъсков, РК, 26. А млада, глупава Еленка,.. поусмихва са и без големене повиква ту тази си дружка, ту онази, за да играят при нея. Ил. Блъсков, ПБ, 52.