ГОЛЕМЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОЛЕМЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. 1. Който се големее; високомерен, горделив, надут. Брадатите им лица,.., имаха изражения големливи, строги, някои даже сурови. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 9. Обходата му и думите му бяха студени и горди, крути и необикновено големливи. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 49-50.

2. Величествен. Леевица,.., приемаше повече и повече див и големлив изглед. Гигантските стени от дясно и от ляво загръщаха тесния и дълбок проход, в дъното на който реката стремеше вълните си. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 110. Еднаж листата на това дърво поченали да се хвалят пред тънкий ветрец със своята гъстина и зеленина. "Не е ли истина, че ние украшаваме сичката долина? Че ние правим дървото така къдраво и хубаво, тъй кичесто и големливо?" Т. Икономов, ЧПГ, 76-77.