ГОЛЕМЛИВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОЛЕМЛЍВО. Остар. Нареч. от големлив; горделиво, високомерно, надуто. Децата,.., тичаха в гората да помагат на родителите си; само тези, които щяха да вземат участие в утрото, големливо оставаха в училището. Ил. Волен, МДС, 59. Сам Иван Морисвинята храбро крачи напред, обръща се сегиз-тогиз, прави команда и пак върви големливо с великата си шапка на главата. Ив. Вазов, Съч. VI, 115.