ГОЛЕМЩИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОЛЕМЩИНА̀ ж. Остар. 1. Големство (във 2 знач.). "Самодоволната големщина и надутите думи .. Никак не могат да изменят същината на работата." Й. Груев, СП (превод), 169. Друзите гърци, докачени от големщината на Спарта и подкупени с персидско злато, подвигнали ся въз спартанците. ВИ, 36.

2. Суетност. С правени зъби можем не само да влизаме в очи на [ония], които ни глядат, та да си задоволим големщината, но еще и да си помогнем, та по-добре да изговаряме думите. КН 1873, кн. 5, 18.