ГОЛЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. и диал. Бръснене. Тъй Петър,.., постоянно имаше доволно парици, с които разполагаше и за чисто облекло и за по-чести голенията, щото никой не можеше каза, че е селско чедо. Ил. Блъсков, Китка, 1866, кн. 4, 18.
— От пол. golenie.