ГОЛИЧЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГО̀ЛИЧЪК, ‑чка, ‑чко, мн. ‑чки, прил. Умал. гальов. от гол (в 1, 4 и 9 знач.). — А, трябва да се е хлъцнало!.. Разсъблякоха детенцето голичко, похлупиха го по коремче. Б. Несторов, АР, 245. Роди се в гората гардже. Голичко, слабичко, с тънко вратле и с ококорени очички. Св. Минков, ПК, 26. А в къщата, макар и голичка, макар и бедничка, имаше сговор и ред. На децата си той никога не се караше. Г. Караславов, ОХ III, 501. — Защото, нали знаете, господин поручик, то е едничко дете, аз съм си беден, голичък, а пък те са големи богаташи. Д. Калфов, Избр. разк.1 295.

◊ Гол-голичък. Разг. Гол-голеничък. Ние много време ходихме голи-голички, ако и нашият климат да не е топъл. И. Адженов, ВК (превод), 90.

— Друга (диал.) форма: го̀лишък.