ГОЛИШАРЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОЛИША̀РЧЕ, мн. ‑та, ср. Птиче, което още не се е покрило с перушина. Когато в гнездото се появиха и зацвъркаха няколко малки голишарчета, той не можа да си намери място от радост. Д. Спространов, ОП, 155-156. Кога погледнахме една сутрин, от яйцата излязоха едни голишарчета, мушат се едно в друго, писукат и примижават от удоволствие. Никаква перушина няма по тях, а само един пух. Й. Радичков, НВ, 50. — В гнездото има вече четири голи пиленца.. — Спрях каруцата до синора и влязох в градината.. Чакай, рекох си, да погледна в гнездото. Че като писнаха ония ми ти голишарчета. А. Каралийчев, ПГ, 49-50. ^● Обр. — Подпъвай, Станьо! — преструва се бащата, че не може да превърне камъка без усилието на детето. — Бутай! Ха така!... Ох, татаковият помощник! — вдига той голишарчето и забожда щръкналите си мустаци в бузичката му. О. Василев, ЖБ, 325.

— Друга (диал.) форма: голишѐрче.