ГОЛОГА̀Н

ГОЛОГА̀Н м. Стара монета, обикн. медна, със стойност десет стотинки. В тая каса съвсем силно духал вятърът: 50-60 франка, само гологани, намерили и един запис от 1000 наполеона. З. Стоянов, ХБ, 146. После Бръмбазъков се упъти към двата реда просяци. Той се отбиваше при всеки от тях,.., хвърляше отвисоко по един черен гологан в сложените пред нозете им блюда и се кланяше почтително на познатите си богомолки. Ст. Чилингилов, ПЖ, 146. — Продаваш ли ги [патиците]? .. — Левче парчето — каза Пинтов .. — Ако ги дадеш по пет гологана, ще купя три — предложи той. Г. Караславов, ОХ I, 303. // Разш. В съчет. с неопред. мест. някой, някакъв. Много малка сума. Мислиш, че ще пръснат пари ли? Отде ще ги вземат? Раздрънкват там по някой гологан в джеба си. А ний .. с милиони си играем. Й. Йовков, М, 148. Те си мислят,.., че като ни подхвърлят по някой кирлив гологан, ние ще ахнем, ще се размекнем и ще гласуваме за тях. Г. Караславов,

ОХ III, 150. Реших да спечеля и аз някакъв гологан.

Голога̀н-бей. Остар. Пренебр. Човек, който се пазари за най-дребна монета; скъперник. Ти няма да изпедепсаш занаята пиене ракия и скоро ще заминеш и гологан-бейовците. Ст. Младенов, БТР I, 450. Чер (черен) гологан не се губи. Разг. За човек, който няма голямо значение. — Довиждане, невесто. И бъди куражлия, чер гологан не се губи. Г. Манов, КД, 130. — Помислих, че си потънал в земята. — Ха, черен гологан не се губи... — ухили се той и седна. Й. Демирев и др., ОС, 29.

— Вер. от рум. gologan.

Списък на думите по буква