ГОЛОГЛАВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОЛОГЛА̀В, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е с гола, непокрита глава, без шапка или забрадка. Из дола се показа брадясал, гологлав младеж с пушка през рамо. Ст. Даскалов, БМ, 52. В това тъкмо време от колибата излезе висок едър калугер, бос, със запретнати ръкави и гологлав. Ст. Загорчинов, ДП, 196. Там бяха и синовете му, кой с каскет, кой гологлав. Й. Радичков, СР, 163. Досети се, че е гологлава и дигна ръце да се забради. К. Петканов, ОБ, 211. Той е гологлав — вятърът е отвеял капелата му и тя е паднала на земята. Т. Влайков, Пр I, 211.

2. Който е с гола, обръсната до корен или плешива глава. Изведнъж се явил висок белобрад магьосник. Той бил гологлав, косата му била обръсната до корен. Имал само една ръка. Н. Райнов, КЧ, 24.

◊ Гологлав орел. Белоглав орел. Гологлав райко. Диал. Растение острица.

— Други (диал.) форми: го̀глав, гуло̀гав, гло̀глав.