ГОЛОКРА̀К, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е с голи, недостатъчно покрити крака. Топла вълна го обля отвътре и сега вече той бе огорченият от Васко — това добре издокарано голокрако хлапе с панталонки над коленете, каквито не носят сиромашките момчета. Т. Харманджиев, Р, 103.