ГОЛОМЕШЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОЛОМЀШЧЕ ср. Само в съчет.: Дете голомешче. Диал. Дете голомеше. Марко тръгна девер да ми тръси:/ айде, айде край Белото море./ Тамо найде дете големешче,/ дека сбира песок на купове. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 24.