ГОЛОТА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОЛОТА̀ ж. 1. Състояние, качество на гол. Жалкото циментово помещение, което служеше за баня, беше студено като хладилник. Чувствувах се безкрайно унизен всред тая тълпа от мъже — смешни и жалки в голотата си. П. Вежинов, ЗНН, 46. Според турските нрави никой няма право да види хаджиите в пълната им голота. С пещимал, който никога не се снима от кръста, става и къпането. Ст. Чилингиров, ПЖ, 163.

2. Обикн. мн. Непокрити места на човешкото тяло (обикн., тези, за които не е прието да се показват така); голотия. Омфала наметвала кожата на немейския лъв, с която Херкулес прикривал голотите си. О. Василев, ЖБ, 212. Той беше тъй дрипав, че тук-таме и голотите му се виждаха. Д. Немиров, Б, 128.

3. Прен. Неподправеност, същински вид. При такова жалко положение само социалистите искат да изкарат наяве селската сиромашия във всичката ѝ голота и само те предлагат най-добрия цяр на селските болки. Г. Георгиев, Избр. пр, 25. Сега всички завеси са вдигнати пред очите му и той вижда пълната голота на света. К. Петканов, В, 197. Лете гледаш зелени плесенясали езера, населени с вечно пеещи жабешки легиони, виждаш сиромашията в пълната голота. Ал. Константинов, Съч. I, 108.