ГОЛОШЍЙКА

ГОЛОШЍЙКА ж. Птица, която е с гола, непокрита с пера шия. — Цанкината кокошка, оче, изядох! — изтривала тя с кенарения пош водата, гдето се стичала по браздулиците на лицето ѝ. — На свахата Цанка голошийката! О. Василев, ЖБ, 330.

Списък на думите по буква