ГОЛЧО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГО̀ЛЧО, ‑то, мн. ‑вци, м. Разг. Пренебр. Голтак, бедняк. Вижте се, бе — боси и голи се връщате [от фронта] при децата си. Да не ви е простено, ако го оставите тъй! — Е, че нищо — щом стигнем вкъщи и ще се облечем! — забеляза Жельо. — С какво ще се облечеш бе, голчо? К. Петканов, МЗК, 272. "Тѐ, това е всичкото ми имане! Ако не стига, секвестирайте мене." "Че твоята душа не струва и петак бе, голчо голи!" — изритал го бирникът. Ст. Даскалов, СЛ, 34.