ГОН —Речник на българския език — алтернативна версия
ГОН
ГОНм., неизм. Диал. Лов с гонитба; гонене. Не е било ясна зора,/ най е било храбър юнак/ със хубава врана коня,/ та отива в турска земя,/ гон да гони, лов да лови. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 233.