ГОН

ГОН м., неизм. Диал. Лов с гонитба; гонене. Не е било ясна зора,/ най е било храбър юнак/ със хубава врана коня,/ та отива в турска земя,/ гон да гони, лов да лови. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 233.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

Списък на думите по буква