ГОНГ

ГОНГ , го̀нгът, го̀нга, мн. го̀нгове, след числ. го̀нга, м. 1. Индонезийски ударен инструмент във формата на метален диск, по който се удря с дървена палка с тампон на края. В тоя миг музикантите засвирили със своите арфи, гонгове, тръби, цигулки, тъпани и цевници. Всички гости станали на крака. Н. Райнов, КЧ, 54.

2. Подобно присбособление, понякога с форма и на камбана, с което се дава сигнал за начало или край на боксова среща или на отделен рунд. Станчев най-сетне успя да прилепи до тепиха плещите на упорития си противник-шведец няколко секунди преди да удари гонгът. П. Вежинов, ДМ, 60.

3. Такова малко приспособление, използвано в бита като звънец за повикване. Един келнер обикаля палубата и коридарите на парахода и удря силно голям меден гонг: първият сигнал за вечеря. Св. Минков, ДА, 9. Владетелят скръцна със зъби, удари един малък гонг и трима прислужници се втурнаха едновременно от три различни врати. Г. Караславов, Избр. съч. V, 309.

— Мал. през рус. гонг.

Списък на думите по буква