ГО̀НЕНЕ

ГО̀НЕНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от гоня. Той [старият елен] страдаше много от ловджийските кучета, които често пъти го гонеха. Това гонене го съсипваше. Ем. Станев, ПЕГ, 18. Подир малко дворът екна от лудешки викове, гонения и борби. Ив. Вазов, Съч. VIII, 144. — Е-е, таз баба Луканица — няма да я забравя. Имаше една ябълка до плета, точно над улицата клоните ѝ. Щом прецъфти, и ние започвахме да шмулим клоните. Какво гонене ни е гонила... В. Нешков, Н, 132. Събитията и гоненето на задачите, както и преди, го поглъщаха изцяло, поддържаха у него едно постоянно състояние на възбуда. Ем. Манов, ДСР, 481.

Списък на думите по буква