ГОНЕНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГО̀НЕНИЦА ж. 1. Детска игра, при която един от участващите гони другите, за да настигне, хване или само докосне някого от тях, който трябва да гони след това. Играем на пътя с деца от махалата на гоненица. Т. Влайков, Пр I, 69. Помня входа на училището с големите, нарисувани по стените картини ‑.. И после — как цял следобед играх на гоненица по купчините дървени стърготини край фабрика "Вита". ЛФ, 1958, бр. 38, 3. Но де е сега тая волност, де са игрите, гонениците, скоковете; де са някогашните другари? Ст. Дичев, ЗС I, 89.

2. Прен. Гонене, преследване. Много пъти от едната страна на селото влиза турска потеря, а от другата излиза някоя чета. Опасна гоненица, която свършваше с кървави сблъсквания, за да започне отново и с още по-голямо настървение. Д. Талев, И, 452. — За хасковските разбойници сте чували, нали?.. Докато ги пръснат, то бой, то гоненица, ума си загубиха и кадии, и валии. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 168. Станкулов забърза към депото. Тук му казаха, че преди малко инструкторът наистина се мярнал само за миг и веднага отишъл в клуба на железничарите.. Тази гоненица трая цели два часа. М. Марчевски, П, 291.^● Обр. За момент става тихо. В тишината, освободени от гоненицата на думите, от всеки друг шум, представите са живи. ЖД, 1968, кн. 3, 9.

И тогава тя [Варвара] съзна, че нервите ѝ бяха разбити от тригодишния живот в отряда, от гоненицата със смъртта. Д. Димов, Т, 697.