ГОНЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОНЀЦ, мн. ‑нцѝ, м. Остар. Човек, който носи и съобщава вести; гончия. Царски гонци, снабдени с императорски знак, кръстосваха всички пътища на държавата. Ст. Загорчинов, ЛСС, 6. — Без друго изпратил е гонец или по някой брат ти извести? — Вест аз нямам... Царят ми каза. М. Смилова, ДСВ, 217. Старейшината проговори: — Пратете гонци до всички села и колиби из общината, да се съберат мъжете на вече. Засипете изворите из проходите. А. Дончев, СВС, 572. И запъхтян и бледен/ тук пред Младен се изправи с първа вест/ гонец: — "От призори към Петловец и Брест/ валят". П. П. Славейков, Съч. III, 197.