ГОНИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОНЍМ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Книж. Който е желан, търсен. Тогава революционната организация отбеляза, че за постигане гонимата цел трябва да бъдат сплотени всички потиснати народности в страната. П. К. Яворов, Съч. II, 192. За тях сичко е възможно и никакво препятствие не им пречи, за да достигнат гонимата си цел. Ч, 1870, бр. 1, 12. Обективното, свободно и зряло обсъждане на въпроса за

учителските каси е единственото най-сигурно средство за постигане гонимото съгласие между учителите. Пряп., 1903, бр. 6, 4.