ГОНИТБА —Речник на българския език — алтернативна версия
ГОНЍТБА ж. 1. Тичане след някого или след нещо с цел да се настигне или улови; гонене. Из тъмнината се показа лисица, тя лъкатушеше гъвкаво по заешките следи. Бе толкова много увлечена в гонитбата, че не ме забеляза. Й.Радичков, ББ, 47. Най-после, след половинчасова гонитба, улавям моите коне. Б. Шивачев, ПЮА, 118. То [кучето] истински бягаше от баща ми, а баща ми от своя страна мислеше, че ще трябва да го гони, защото иначе може и да го изгуби. Гонитбата продължаваше. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 113. Мъжът продължаваше да тича, но често се обръщаше и назад, за да сплаши преследвачите си. Бенко и Начко наблюдаваха с притаен дъх гонитбата. Ал. Бабек, МЕ, 46. ● Обр. Младостта, макар и неопитна, набираше по-голяма скорост в лудата гонитба с времето. Бл. Димитрова, ПКС, 169.
2. Преследване на някого с цел да се улови и накаже; гонене. Понякога българските и ромейските граничари дори се сдружаваха за обща гонитба на разбойниците. О. Василев, ЗЗ, 24. Едничък жив, / от настаналата подир това разправа, / остана, — в дивата гонитба, вик и врява, / едничкий между тях млад изръстен низам. П. П. Славейков, Съч. III, 139. Докато жандарите преминават дерето, ние се отдалечеваме на стотина метра от тях, като ту Алекси прикрива мен, ту аз него, слбед което продлъжаваме гонитбата в самия обръч. В. Турийски, Д, 107.
3. Преследване на някого с цел да му се напакости. Малко по малко се разплиташе тая забъркана и замотана мрежа от ежби, гонитба и сплетни. Й. Йовков, Ж 1920, 27. Спомни си той поотделно и за едина, и за другия. За всички техни лошавини. За непримиримата им гонитба. Т. Влайков, Съч. III, 310.
4. Прен. Стремеж да се постигне някаква цел, идеал. Дребен хаирсъзин си оставаше Вели и му беше чуждо честолюбието на неговия стар приятел; смешна му се струваше цялата задъхана, непрестанна гонитба на някаква цел. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 344. — Не видя ли и ти окървавените трупове на тримата избити в нивите светлооки момци? Не зърна ли немия въпрос в оцъклените очи: — Защо ни убихте? Не искахме ли правда в света? Не бяхме ли тръгнали в гонитба на вашето щастие, безумци? О. Василев, ЖБ, 222.