ГОНИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОНЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Книж. 1. Лице, което гони, преследва някого; преследвач. Той се напъна напред, изсули се из дрехата си и я остави в ръцете на гонителя си. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 17. Малко остана няколко души да го настигнат, но той събра сили и слиса гонителите си. Улови се за един кол от оградата и като вълк прескочи в двора. К. Петканов, СВ, 136-137.

2. Лице, което преследва някого с цел да го улови и накаже или да му напакости; преследвач. Светий апостол Павел .. преди обещанието си в християнската вяра, бил най-голям гонител на християните. П. Р. Славейков, СК, 30. Втората длъжност на баба Тонка била да привлече на своя страна няколко румънски каикчии,.. Скоро тя сполучила в това си предприятие,.., но турила на ръка и един анадолец,.., другар и приятел на Али Ефенди, най-жестокия гонител на комитата. З. Стоянов, ЗБВ I, 146.

3. Прен. Лице, което преследва някого или нещо, за да му навреди или да го унищожи; преследвач. — Но бъди ми ти, христолюбецо, глашатай на благочестието, учител на православието, гонител и изтребител на еретическата заблуда. М. Смилова, ДСВ, 205.