ГОНИТЕЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОНЍТЕЛКА ж. Остар. Жена гонител; преследвачка. Подплашеното животно се отклони от стадото и търти да бяга по-нататък, все преследвано от прострялата към него ръце гонителка. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 61.