ГОНЧИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОНЧЍЯ, ‑ѝята, мн. ‑ѝи, м. Остар. 1. Гонец. Последният гончия от Средец беше известил, че силите на Стария онгъл едва сега минавали Данюбица. Й. Вълчев, СКН, 161. Мислиха и решаваха везирите и най-сетне изпратиха във всеки град и касаба на размирна Румелия нарочни гончии да четат ферман, а все не им се вярваше, че размирието ще се вслуша в някакъв човешки глас. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 562. Бързи гончии непрекъснато го свързваха с другите две български дружини, които се движеха по същите места според неговите движения и по негова повеля. Д. Талев, С, 229.

2. Човек, който гони дивеча при лов; гонач. Песяци и гончии едва сдържаха цели хайки от ловджийски загари с изплезени езици. Ст. Загорчинов, ДП, 111. Те щяха да бъдат гончии, да преследват дивеча през рътлини и долове, за да го докарат пред пушките на ловците. Д. Спространов, ОП, 108. Йоан видя как по раменете ѝ премина тръпка — такава бърза, едва доловима, каквато бе виждал у сърна в гората, кога чуеше далечния рог на гончии. П. Константинов, ПИГ, 31.