ГОРД —Речник на българския език — алтернативна версия
ГО̀РД, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който има високо самочувствие и съзнание за лично достойнство и превъзходство над другите. Нашият народ навлиза в новия свят на социализма и правдата. Там няма да има роби и господари, а горди човеци, които създават ценности. А. Каралийчев, НЗ, 122. А там, на пет стъпки от мене, стоеше Аспарух — гордият цар, който бе водил на много войни народа си. Н. Райнов, ВДБ, 37-38. Горд отпреде им застана / младият им вожд — / па каза на капитана / с гол в ръката нож. Ив. Вазов, Съч. I, 24. ● Обр. Аз виждах Пирин наистина хубав, горд, изправен високо в небето. Й. Йовков, Разк. III, 77. Горда Стара планина, / над ней Дунава синей, / слънце Тракия огрява, / над Пирина пламеней. Цв. Радославов, Химн на Република България.
2. Който изразява или съдържа високо самочувствие и съзнание за лично достойнство, превъзходство над другите. Каква горда красота, какво възвишено достойнство има всеки човек, който спокойно и безстрашно отива срещу самата смърт! Й. Йовков, Разк. II, 138. Той беше хубавец,.., с горда осанка на царедворец. Ив. Вазов, Съч. XIII, 105. — Кълна се в гроба на майка си, войводо, няма да те излъжа — издума тя бързо, а очите ѝ станаха горди и бляскави. Ст. Загорчинов, ДП, 179. С френските дрехи и с чистото пълно открито лице, украсено от черни тънки мустаци, под които трептеше слаба горда усмивка, хаджи Пени съвсем изпъкна между другите богомилци. Д. Немиров, Б, 86. Вестник "Марица" във всеки свой брой разказва за гордите вълнения на италианците и за подвизите на Гарибалди. К. Странджев, ЖБ, 71. "Целий свят знае,.., че всичко, което има нашият народ,.., спечелил си е сам.. При тия горди думи цялото събрание ръкоплещи, обзето от национален възторг. С. Радев, ССБ I, 95. Горд поглед.
3. Който проявява надменност, високомерие в отношението си към околните; високомерен, горделив. — Какво ти струва, драга? Минутка, искат да те видят — умолява Първан гордата съпруга, която стои в другата стая и не иска да излезе пред Първановите роднини. Ал. Константинов, Съч. I, 276. Казват — бил горд към малкия брат. А почтителен, повече отколкото трябвало, към разни ощастливени от съдбата. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 7. Тя била хубавица, ала била горда и високомерна и не можела да търпи друга някоя да я надминава по хубост. А. Разцветников, СН (превод), 6. Напразно сладострастна серенада / той пя ѝ до зори. / най-после ядно, ядно тропна / и тръгна си дома — / тогаз едвам прозорчето се хлопна / на гордата мома. К. Христов, Т, 81. Пред егоисти, горди господари / глава не сведох, нито ще сведа. Г, 1866, бр. 2, 39.
4. Обикн. с предл. Който изпитва чувство на удовлетворение, задоволство от постигнатите успехи или от високите качества на някого или нещо, което му е близко. Султана беше много горда с Лазара, който излизаше все по-напред между всичките мъже в Преспа и.. делеше мегдан с най-силните между тях. Д. Талев, ЖС, 262. Тип оригинален и нов на българка, която без фрази, без учени брътвежи на женска еманципация, върви смело из пътя на живота, горда с труда си. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 152. Завих шала и горд в своята опитност на пешеходец заслизах по стълбите. Д. Дублев, ПП, 5. Корнелия е горда от постигнатото в живота. Й. Попов, ИЖП, 29.