ГОРДЕЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГОРДЕЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който проявява надменност, високомерие в отношението си към околните; високомерен, горд. — Елате малко при нас, де .. — Не, не можем.. — А! Големци! И горделиви! С прости хора не сядат вече. Ив. Вазов, Съч. XXV, 221. Той не приличал на някои високоучени и горделиви господа, които се срамуват да се срещнат и да се разговарят със селския учител. Г. Бенев, Ч, 1875, бр. 6, 258. Събираше се с по-големи момчета и все ходеше по другите махали да разменя марки; дори започна да продава, имаше много
пари и стана горделив. П. Славински, МСК, 29.
2. Който изразява или съдържа надменност, високомерие; високомерен. Той очаква самоуверено, вика с ням и горделив поглед противника си. Ив. Вазов, Съч. VI, 137. Имаше надменния и горделив вид на човек, който е свършил голяма и важна работа. Й. Йовков, ПК, 185-186.
3. Който има високо самочувствие и съзнание за лично достойнство и превъзходство над другите; горд. Бавно каляската се движеше по одус Ерму. — Кой ще е този? — спираха се атиняните и гледаха с любопитство важния, малко горделив Раковски. Ст. Дичев, ЗС I, 277. Покойници, вий в други полк минахте, /.. / Но що паднахте тук, деца бурливи? / За трон ли злат, за някой ли кумир? / Да беше то — останали бихте живи,/ не бихте срещали тъй горделиви / куршума... Спете в мир. Ив. Вазов, Съч. II, 169. ● Обр. С навъсено чело, загърнат в плащ мъглив, възпря се далеч Балкана горделив. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 45. Той [Кузев] създава организация, която осигурява изпращане преписи от изложението до редица ръководни фактори в системата на тази невъзмутима и студено горделива Английска империя. К. Странджев, ЖБ, 23.
4. Рядко. Който изразява или съдържа високо самочувствие и съзнание за лично достойнство, превъзходство над другите. Някои нетърпеливо притичваха до вратата и надничаха навън към коридора за учителя, други попогледваха на влезлите вече в стаята им гости някаква наивна горделива радост, навеяна от празника. Ил. Волен, МДС, 62.