ГОРДЕЛИВЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОРДЕЛЍВЕЦ, мн. ‑вци, м. Горделив човек. Като не проумяваше гордите и като бе изпълнен със завист към тях и със стремление да заприлича на тях, той се бе превърнал на горделивец, смешен за изтънчения човек и опасен за всички, които нямаха власт. Й. Вълчев, СКН, 530-531. Държеше се пред потомствените велможи с някаква предизвикателна независимост. Затова боилите и бругите управници го мислеха за нахален човек и горделивец. А. Гуляшки, ЗВ, 102.