ГОРДЕЛИВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОРДЕЛЍВОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Качество на горделив; високомерие, надменност. Както труфилото ѝ, тъй и маниерите и цялото ѝ същество издаваха охолната слободия и горделивост на едно високо обществено положение. Ив. Вазов, Съч. IX, 89. В полета на щастливите мечти, при новия пост, който мъж ѝ е заел — банков директор, — Нора проявява не малко суета, та и горделивост. Ст. Грудев, АБ, 132.