ГО̀РДО

ГО̀РДО. Нареч. от горд. — Мадам, малко ви е синката,.. — И като изпъчи снага, добави гордо: — Разбирам ги тия работи. Д. Бегунов, ЧД, 24. Отиваме в зоологическата градина... Там,.., се насочихме към клетката на лъва... Той се беше изтегнал лениво (но и някак гордо!),.., а последните посетители му се възхищаваха. В. Сотиров, ЛНП, 49. Недей отваря първа да си ида!/ Сама ще тръгна гордо, осъдена от теб. Съвр. 1980, кн. 1, 217.

Списък на думите по буква