ГОРДОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГО̀РДОСТ, ‑тта̀, ж. 1. Само ед. Чувство за собствено достойнство, самоуважение. Един друг глас се обаждаше в него — гласът на унижената гордост и на самолюбието. Ив. Вазов, Съч. VI, 42. Намѐри Филор [Дикран], за да я загуби. Беше хранил чрез нея гордостта и самолюбието си: щом целият град минава през леглото ѝ, той пък — няма. С. Севан, Р, 66. Лилиев е бил скромен човек, но една вътрешна гордост, свързана с поетическата мисия, която е носел, е изпълвала съзнанието му. Е. Каранфилов, Б III, 147. Прелистиш ли изписаните над 400 страници, ще почувствуваш международния авторитет на "Етъра" и гордостта, че си българин! Ив. Коларов, Е, 26. Калитко не разбра шегата. И виновно наведе глава. Засегнаха го на твърде чувствително място, засегнаха неговата момчешка гордост. Ив. Хаджимарчев, ОК, 301. Голяма мъка се бе насъбрала в сърцето ѝ, наранена беше и селската ѝ гордост, тъгуваше тя за селото си. Д. Талев, И, 381. Но, било от гордост, било защото не ми беше умът на това, не щях нищо да им кажа за страданията, които бяхме изтеглили. К. Величков, ПССъч. I, 55.

2. Само ед. Чувство за удовлетворение от постигнатите успехи или високите качества на нещо. Той разбра, че е победил, и гордост широко изпълни душата му. Елин Пелин, Съч. III, 105. Стрина Венковица бе много рацзположена. И когато всички ѝ честитяват унуче и радват се на невястата, па се загледват и в новите им премени, тя изпитва и някаква гордост. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 269. Останала е и гордостта на котленци, че не са допуснали селото им да бъде разграбено. Н. Ферманджиев, РХ, 14. Беше забележителна сватба, изпълнена с великолепие и гордост, за която щеше да се говори. С. Севан, Р, 54.

3. Ед. и мн. В съчет. с гл. съм или в обособено приложение. Същество или нещо, което предизвиква у някого задоволство или възхищение с качествата си, с превъзходството си над другите. Слаба светлина се цедеше през единственото прозорче,.., и в тоя полумрак кротко преживяха и сумтяха три биволици и две крави, гордостта на нашата стопанка. К. Константинов, ПНП, 24. Човекът е гордост на нацията, есенция на нейните героични добродетели. Л. Стоянов, Х, 118. Дяволето беше един от най-добрите гимнастици в страната — гордост за училището си и града, постоянен и първи номер във всяко патриотично тържество. А. Мандаджиев, ОШ, 20. Салих ме изпраща до Ваклиново,.., той ми каза,.., че ако искам, мога да му се обадя по телефона, и това е една от неговите гордости: в селото има два телефона — един в пълномощничеството и друг у дома му. С. Северняк, П, 357.

4. Само ед. Презрително и пренебрежително отношение към другите поради прекалено голямо самочувствие, надменност; горделивост, високомерие, надутост. В тези тъмни, остри и хладни очи имаше някаква студена гордост, някаква неуязвима надменност, която по-скоро можеше да се изрази

във верига от безскрупулни действия, отколкото да моли. Д. Димов, Т, 54. Казакът вярваше, че чорбаджиите ще му дадат Кина.. беше се похвалил тук-там и мълвата се носеше из селото, но на нея всички гледаха с присмех. Те познаваха Деяна и неговата чорбаджийска гордост. Г. Караславов, СИ, 92. Вината за непрекъснатите вражди между двата народа Паисий хвърля върху гърците — българите са миролюбиви;.. Виновни са били, подчертава Паисий, гърците със своята гордост и злоба, със своята алчност за чужди земи. Б. Пенев, НБВ, 53. Поп Антония — разговорлив и общителен, не обичаше да сяда с него, защото схващаше мълчанието му като гордост. Г. Харманджиев, КЕД, 54.