ГОРДЯ̀

ГОРДЯ̀ СЕ, ‑ѝш се, мин. св. ‑ѝх се, несв., непрех. Остар. и диал. Гордея се. И ние кат' всички пред цял свят ще светнем, / и с име, с наука ний ще се гордим. Ив. Вазов, БМ II, 13. Право, вета си абица, /../ Ний и двама носим рани, / но не сме досущ събрани, / затова и не свени се, / че си вета, а горди са, / че в смирената си доля / не познала си неволя. П. Р. Славейков, Ост., 1879, бр. 10, 1. Когато европейският мир тъняше в невежество, западното духовенство ся гордяше с просвещение, с което придоби такова влияние въз народите. ЦВ, 1859, бр. 445, 2.

Списък на думите по буква