ГО̀РЕ

ГО̀РЕ нареч. 1. На място, което се намира високо или над друго място. Противоп. долу. Блещяха четирите пояса на телените мрежи, зад тях кривулеше линията на окопите с тъмните очи на амбразурите .. и най-горе като корубите на исполински костенурки, извиваха се куполите на крепостните оръдия. Й. Йовков, Разк. II, 73. Но все пак ще чувствам приятният гъдел, / да гледам как / горе / небето синее. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 16. // В горния или в по-горния от друг етаж на сграда. Противоп. долу. Тя [хазяйката] била предупредена от Чакалова, че ще дойдат да го търсят троица сънародници и ни покани горе, в една чисто наредена стая. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 61. Стефана: — Де е Милка? .. Христо: — За какво ти е? Горе в пруста шие на гергев. П. Тодоров, Събр. пр II, 402. Намериха Хаджият горе в стаята. Й. Йовков, СЛ, 168.

2. В горната част на нещо. Противоп. долу. Той беше около шейсетгодишен човек,.., с лице сухо, длъгнесто, широко горе. Ив. вазов, Съч. XXVI, 67. Пощенската марка се залепва на плика горе вдясно. // Прен. На по-високо стъпало на някаква служебна, организационна или друга йерархия. Противоп. долу. Ала ето, че и управниците там горе и те ще да са със същите разбирания и със същия морал. Т. Влайков, Съч. III, 295. — Аз съм сигурен, че господин прокурорът ще направи постъпки най-горе да ви приведат на служба тук. Ем. Станев, ИК III-IV, 507. — Сега цялата тая афера ще получи публичност.. Представи си какво ще кажат горе, като разберат, че те е снел от длъжност едва ли не за некадърност... А пък един световен учен и Нобелов лауреат ти дава всички предимства пред себе си. П. Вежинов, НБК, 290.

3. При географско пространство, което е по-високо от друго — на място в планина. Противоп. долу. Цял ден по жътва доле тя в полето, / той горе там, де стадото пладнува. / В разлъка вехне като цвят сърцето, / едно за друго мисли и жадува. Н. Ракитин, С II, 84.

4. Според религиозните представи — на небето, в нереалния, в нематериалния, неземен свят. Противоп. долу. Но Монката лежеше на гърба си неподвижен и студен, с лице, обърнато към небето, с тихо склопени очи .. Той беше вече горе, в скута на майка си. Елин Пелин, Съч. II, 42. — Но това тук, което аллах е направил на земята, е нищо. Там горе, в рая, ни чакат невиждани чудесии! П. Стъпов, ЖН, 165.

5. Обикн. в сравн. степен. По-преди, преди това (обикновено в предходен писмен текст). Противоп. долу. Те са въпросите за синдикалните организации,.. и за работническата книжнина.. Що се отнася до самите въпроси, за които е думата по-горе, нашето мнение е, че те трябва тая година да получат своето разрешение. Г. Кирков, Избр. пр I, 71. По-горе се спряхме подробно на този въпрос.

6. Само в сравн. степен и обикн. с предл. от. С превъзходство, с по-добри качества (от други лица или предмети). Противоп. долу. Бъди винаги честен и уважавай хората, мое пиле. Не си въобразявай за себе си, че си по-горе от тях. Това е най-опасното в живота. Ст. Грудев, АБ, 202. Сръбската скулптура не стои много по-горе от живописта. С. Радев, Худ., 1909, кн. 4, 11. Учените пишеха книги за столицата, за палата и за градината на императора, но не забравяха да споменат и да славят и дори да го поставят по-горе от всичко. Св. Минков, СЦ (превод), 4. О, има нещо! По-горе и от светото изкуство! Духовна чистота се вика то! К. Христов, ИБ, 77.

7. Остар. и диал. Само в сравн. степен. В по-голямо количество, в по-голям брой, в по-висока степен и под. (от друго нещо); повече. Противоп. долу. Списъците на всеки окръг и град, община по община или махала по махала обемат по "азбучен ред" имената на всичките български граждане, които са на възраст по-горе от двадесет и една година. ПОУ, V. Жалбите против решенията на търговските съдове по дела, по-горе от пят хиляди гроша, ся приносят пред подлежащия областен съд. ВП, 141. В търговията да има порядък, то е да знае търговецът това, което дължи, това, което печели.., за да не предприеме нещо, което е

по-горе от неговите сили. К. Кърджиев, А, 321. Свидетелят, който не ся яви в съдилището, без да представи законни причини, подлага ся на парично възискание не по-горе от две хиляди гроша. ВП, 113.

8. Като междум. За израз на силно одобрение, утвърждаване. Противоп. долу. Като се връщах от един болен, на площада при Свети Крал видях, че беше се събрал шумен митинг против правителството. Викове, крясъци, "Горе!", "Долу!", "Ура!" Ив. Вазов, Съч. XI, 25.

Горе главата! Разг. Като възклицание за изразяване на поощрение; обнадеждване; не се отчайвай, смело! — Не бива да губиш кураж. Горе главата, Спиро! М. Марчевски, П, 154. — Хайде, горе главата! Обесил си нос като бабичка. Др. Асенов, СВ, 8. Горе, долу. Нар. поет. В различни посоки; натам, насам. Цял ден ходиш, горе, долу, по работа, по зимане, даване и гледаш кога ще са мръкне да си идеш у дома. Ил. Блъсков, ПБ I, 5. Мари моме, / мар изгоро, / стига ходи / горе, долу. Ц. Церковски, Съч. II, 57. Она веле и говоре: / море лудо, лудо младо! Толко ходи горе, долу / по планини, по вишини, /../ нел не найде негде цвете, да набереш, да донесеш. Нар. пес., СбБрМ, 414. Горе-долу; долу-горе. Разг. 1. Приблизително, почти. Нещата горе-долу се изясняваха, но все пак гласуването трябваше да каже последната си дума. Е. Кузманов, ЧДБ, 8-9. Той говори английски превъзходно, френски — криво-ляво, руски — горе-долу. Ив. Вазов, Съч. XVI, 174. — Не може да се получат нареждания още същия ден. Но горе-долу знам какви ще се получат. — Какви, Матьо? — На оръжие, чичо Томане! Д. Ангелов, ЖС, 92-93. Тъй като знаехме горе-долу разписанието на влаковете, решихме вечерта, когато заспят нашите, да се измъкнем незабелязано от къщи. Г. Белев, ПЕМ, 114. 2. Как да е, някак си. Той говори английски превъзходно, френски — криво-ляво, руски — горе-долу. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 174. Имах един чувал кондензирано мляко,.., забърквах от него някакви качамаци и горе-долу живеех. Д. Бегунов, ЧД, 50. Драгиев: .. Дисертацията върви ли? Балчев: .. Долу-горе. Г. Джагаров, ТМЗ, 169. 3. Като отговор на въпрос "как сте?" — ни добре, ни зле, средно. Горе ръцете! Разг. Предай се, не се съпротивлявай (категорична заповед при залавяне на някого). — Предупредих ви да не мърдате! Горе ръцете или ще стрелям! К. Калчев, ЖП, 393. По лицето на водача се изписа колебание, но само за миг — след това той изведнъж вдигна автомата си и сухо заповяда: — Горе ръцете! П. Вежинов, НС, 197. Горе осо, долу босо. Диал. За беден, сиромах човек, но горд. От горе до долу. Разг. 1. Изцяло. Ние се носехме между двете зелени урви, покрити от долу до горе с девствени гори. Ив. Вазов, Съч. XV, 12. Дядо Сава го измери от горе до долу с очи и му дойде на ума: "Чакай да видим ще спомене ли пак нещо за съда." П. Славински, ПЗ, 95. 2. От най-отговорния до най-обикновения участник в нещо. Султанът им даваше [на спахиите] земи до живот, да идват под знамената, когато ги повика, а те са чудят как да останат по чифлиците си и как да завещаят земята на синовете си. От горе до долу всичко живее с подкупи. А. Дончев, ВР, 120.

— Друга (диал.) форма: го̀ру.

ГО̀РЕ

ГО̀РЕ, мн. няма, ср. Диал. Гора. От три села момци цяла нощ път бият на седенки да дойдат, кой в пусто горе ще стои! П. Тодоров, Събр. пр II, 195. По друм връват [два левента] по-лепо збореват: / .. — Най е лепо горе чамширово, / сал не може само да го бива — / узбива се уз зелени типет. Нар. пес., СбНУ XLIV, 108.

В горе тилилейско. Диал. В гори тилилейски. Хайд да идем в пусто горе...; тилилейско. Ал. Дювернуа, СБЯ, 384.

ГО̀РЕ

ГО̀РЕ-. 1. Първа съставна част на сложни прилагателни със значение: който се намира на място, което е на по-високо или над друго място, напр.: горележащ.

2. Първа съставна част на сложни думи със значение: преди това, преди, напр.: гореспоменат, гореизказан, гореразказан и др.

Списък на думите по буква