ГОРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ГО̀РЕН, ‑рна и (остар. и диал.) ‑рня, ‑рно и (остар. и диал.) ‑рньо, мн. ‑рни, прил. 1. Който се намира на по-високо място по отношение на нещо или който се намира над друго нещо. Противоп. долен. Той, още в началото на паниката, беше се покачил на галерията, за да погледа на горния прозорец какво има извън черквата, на площада. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 104. За нощуване отвеждаха гостите в най-горните стаи, през дълги коридори, дето ветрееха пушени риби и се сушеха ароматни жълти дюли, вързани на свесла. Ст. Загорчинов, ЛЛС, 15. Стаята ни беше на горния етаж и ниско под нас чувахме да шумят овошките на градината. Й. Йовков, Разк. I, 144. Подир Божил извика Стоян, дълго седяха затворени в горната къща, докато измислят какво да се прави по-нататък. Д. Яръмов, БП, 157. Основите на сградата са били от дребни камъни и кал, а горните части — дъсчени с глинен пълнеж. Ст. Михайлов, БС, 260. — Леле брале, леле мили брале, / що е викот у горньо маало? Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 17. // Част от нещо, която във височина е над основата към върха. Горната част на къщата е от дърво. Ив. Коларов, Е, 48. Хай Ху Хи бръкна в горното джобче на своето сако-яке,.., мушна билета си в портмонето на момичето. Д. Шумналиев, ПЛ, 26.
2. За думи или писмен текст — който е споменат или написан по-преди, преди това; гореказан, гореспоменат. Противоп. долен. Додето той ми говореше горните думи, аз мислех какво ще сваря у тях и при тая мисъл настръхнах. Ив. Вазов, Съч. IX, 20. Като турих тия горните редове, по̀ имам вече кураж пред мене си да запиша едно-друго. Д. Яръмов, БП, 134. Като поверяваме защитата на интересите на отечеството и управлението му на горните лица, обявяваме, че ще употребиме всичките зависящи от нас старания за запазването на мира и тишината в страната. С. Радев, ССБ II, 135. Горната реч, сам когато бях в Сливен през г. 1878, изслушах от устата на същия г. Чинтулов и преписах буквално. Д. Чинтулов, Лил., 1884, кн. 7, 31.
3. За дреха — който се облича над дрехите, които се носят непосредствено до тялото; връхен. Противоп. долен. Събудиха се мама и тате, разшавахме се и ние със сестричката. Награбихме горните си дрешки и се втурнахме в другата стая. И. Петров, ЛГС, 5. Нямата се уплаши от силния дъжд. Спомни си, че мъжът ѝ отиде на лозето без горна дреха. К. Петканов, ОБ, 231. Готово горно облекло.
4. Прен. Разг. Обикн. в сравн. степен. Който стои по-високо от друг по значение, по важност, по произход. Противоп. долен. Като се огледа, Велчо понижи глас и посочи с очи насядалите в близкото кафене турци, вторачили поглед в пременените конници. — Искам и аз да подразня малко тия ахмаци. Нека видят, че сме по-горен народ от тях. Г. Дръндаров, ВЗ, 51. Щом разбраха, че се е върнал Братоев Петър от далечно учение и води горен гостенин, момите пръснаха
хорото и хукнаха да го закичат. Д. Яръмов, БП, 63. Да се знае, намерих листа на чичо Петър Поклонник,.., аз, Петър, син на Добри, срам ме е да кажа Граматик, аз, нещастен, малограмотен и несръчен. Чичо Петър беше горен Граматик. Д. Яръмов, БП, 76. Азия е по-горна от Америка и от Океания, по тихото и приятното си небе, по плодородието, по хубавите плодове. С. Бобчев, ПОС (превод), 199. Проговори Марика:/ — Що йе паша по-горен / от Марика Попова, / та през нощ моми да збира,/ оро да му играят. Нар. пес., СбНУ XIV, 31.
5. Диал. Който е състоятелен, богат, не е сиромах, не е беден. Противоп. долен. Както в секи град, тъй и у нашия, има и долни хора, т. е. бедни, има и горни — по-богатички. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 4.
6. Прен. Който стои по-високо от друг в някаква йерархия; висш. Противоп. долен. Нека писмото да се прати от името на моя другар, та като го има, с него да иде на горно място.Д. Яръмов, БП, 100. Искаме ли.. да бъдем по-точни, трябва да прогласим за горна граница на нашето духовно възраждане.. оня паметен ден, когато народът,.., забрани на Илариона Макариополски да поменува в молитвословието името на гръцкия патриарх. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 33. Твърде често дяконите искали да бъдат ро-горни от свещениците. Превод, ПСп, 1873, кн. 7-8. // За служба, чин, ранг и под. — който е от по-висша степен в йерархията; висш. Противоп. нисш, долен. Тия горе не знаеха ли що вършат? Трябваше да знаят и по-добре от него. Учени люде бяха и, кажи го, най-горно началство. Д. Талев, ГЧ, 126. — Ти не ме плаши мене с горните инстанции, защото отгоре мен всеки ден ми трият сол на главата и питат какво става с израелските патици. Ст. Даскалов, ЕС, 320. // За клас, курс в учебно заведение — който е към края на обучението. Противоп. долен. Около Дянков се бе струпала дружина гимназисти — двата горни класа на мъжката гимназия учеха в същата сграда. Д. Талев, ГЧ, 103. Студентите от горния курс заминаха на бригада.
7. Който се намира в планината. Противоп. долен. — Какво стана? — попита тя. — Нищо — каза той. — Искат да връщаме житото.. Бяха минавали хора от горните села, предлагаха замяна с картофи, бяха готови да го вземат. Г. Мишев, ЕП, 258. Разправяха, че някъде в горните села такива хора убили едно момченце. То носело лекарство на болната си майка, но те се усъмнили, че помага на партизаните и го застреляли. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 191.
8. Който се намира в северна посока; северен. Противоп. долен. В България тя [пурпурната детелина] има извънредно характерни граници на разпространението .. Тя е широко разпространена у нас в горна Тракия: в Пловдивско, Пазарджишко, Карловско, Старозагорско.. и пр. ПН, 1932, кн. 1, 7.
9. Диал. Който следва, който идва след друг от същия вид. Е тогаз? През горната неделя, в сряда или в петък? .. В понеделник трябва да се коси. Й. Йовков, Ж 1945, 57.
10. Като същ. а) горният м. Разг. Бог. — Милост не просите,.., а ако не искаме — няма да ви дадем и тогава идете да се оплачете и на горния. Ал. Спасов, С, 13. Да те убие горния! Клетва. Н. Геров, РБЯ I, 235. б) горният м., горните мн. Разг. Шефът, високопоставеният началник. Отидох аз при началника, а той ме прати при по-горния началник. Почуках, свалих шапка и влязох. По-горният пишеше нещо на бюрото си, пък и часът не беше приемен, та съвсем основателно ме погледна малко навъсено. Ем. Манов, В, 11. Един от подчинените изглеждаше талантлив угодник.. Той бе по-голям специалист от другия, защото предугаждаше какво се харесва и какво не на по-горните. Бл. Димитрова, ПКС, 231.
◊ Горна камара. Полит. Част от двустепенен парламент, състояща се от назначени от държавния глава и избрани измежду депутатите от долната камара представители, които разглеждат отново и одобряват или отхвърлят взетите от долната камара решения; сенат. Ригер биде наименован за пожизнен член в горната камера на английския парламент. Пряп., 1903, бр. 84. Горна кулминация. Астрон. Преминаване на небесно тяло през меридиана в точка, която е на най-голяма височина спрямо хоризонта. Когато светилото дойде до най-високата точка в своето издигане.., ние казваме, че то стъпва на меридиана или прави своята горна кулминация. Г. Томалевски, АНН, 40. Горно до (ре, ми, фа, ла). Муз. Всеки тон, който е от по-висока от основната гама. Ванчо,.. предпазливо удари един клавиш. Проеча горно фа, още по-нежно и кадифено, още по-неправдоподобно след ехтежа на бомбите. Бл. Димитрова, ПКС, 275. Горно течение. Хидрогеол. Тази част на реката, която се намира най-близо до извора. Намира се [манастирът "Седемте престола"] в горното течение на р. Габровица, десен приток на Искъра. Ст. Михайлов, БС, 155. Бендерев кимна и наведе очи към картата .. — Ето вижте — посочи той. — Обърнете внимание на това пространство между горните течения на Искър, Струма и Нишава. В. Геновска, СГ, 336.
? Блъсна ме горния, та видях долния; удари ме горния <праг>, та видях долния; чукна ме горния праг, та видях (погледнах) долния. Разг. Опомних се след като получих заслуженото възмездие за нещо (обикн. когато съм се възгордял). Горна земя. 1. В приказките — земята, обитавана от хората; белият свят. Тук живее лоша хала. а сега е много разярена. Всяка година ходеше на горната земя и донасяше по една златна
ябълка. Сега си дойде наранена и нищо не донесе. Ран Босилек, Р, 111-112. 2. Народно название на България, дадено от българското население в географската област Македония. Горна ръка, човек (хора). Разг. Който е заможен, знатен, с влияние (човек, хора). Обрамчени стени, двойни дъбови греди над еркери с профилипани чела,.. — типична възрожденска къща на занаятчии от по-горна ръка. Ив. Коларов, Е, 21. Горни пари. Разг. Сума, която се добавя, дава свръх даденото или полагаемото се; горница. Облякъл я в джамфезен малаков и в мъстър, а от три години и половина, кажи, не може да ми плати осемстотин и шейсет и един грош пари, горни пари. Ив. Вазов, Съч. VIII, 4. Горният свят. В религиозните представи на народа — неземният, нереалният, нематериалният свят; небесните селения, раят. Превърна се нещо в неговото сърце [на Теодосий] .. И манастирът не беше вече само място за отдих и молитва, и градът — людска стъгда,.., а — кръстопът на душите, указан нему от божия пръст, между долния и горния свят. Ст. Загорчинов, ДП, 237. На самуно горня кора. Диал. Човек, който се самоизтъква; фукльо, самохвалко. — Затова требе секогаш да си знаеш цената и да си държиш на нея.. Па като си учила, не се надигай, не се турай сѐ горня кора на самуно! Ел. Огнянова, НШ, 39.