ГО̀РЕСТ

ГО̀РЕСТ, ‑тта̀, мн. ‑и, ж. Поет. Мъка, скръб. После взе кавала си,.., и засвири. Това беше изповед на безименно страдание.., на горест по изгубено щастие. Ив. Карановски, Разк., I, 50. Симеон извърна глава към тях [жена му и детето] и като видя лицата им, нежни и замрежени в здрача на утрото почувствува страх, който се превърна внезапно в горест и смут. Може би ги виждаше за последен път!... Може би днес щяха да го убият. Д. Димов, Т, 262. Общото нещастие беше така голямо и страшно и изпълняше душата с такава неизмерима горест и отчаяние, щото трябваше човек да страда от безпримерен егоизъм, за да може,.., да мисли и тъжи за себе си. К. Величков, ППСъч. I, 12. Струваше му се, че на всички в къщи тежи и досажда,.. "Изпята е моята песен!" — въздишаше той, притиснат от дълбока горест. Г. Караславов, ОХ III, 4. Българите от Княжеството с горест в душата видяха разкъсването на своето отечество и оставянето на част от него под турското иго. Бълг., 1902, 1. — Нашта глуха горест в къщи изплачете. В. Марковски, ЛГ, 84.

Списък на думите по буква