ГОРЕСТНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГО̀РЕСТНО нареч. Поет. С мъка, със скръб; скръбно, тъжно. Кръсти се старецът горестно, нашироко, в сърцето му гори вярата, че е мъченик, пък аз стоя поразен и недоумявам. Ем. Станев, А, 68. — Ти си поет... — Поет — каза той горестно и се извърна. — Що за поет съм аз, щом никому тука не съм нужен? Ст. Дичев, ЗС I, 509. — А бе то и качамак не е лошо — каза той, — ама стига да не е всеки ден... — кам да е всеки ден! — въздъхна бай Панталей горестно. — А то, кога погледнеш, някой ден и киселец няма. П. Вежинов, НС, 187. Аз изтръпнах целият, когато към мене се спусна разчорлената фигура на жена ми. — Няма го! — изхлипа горестно тя. Тутакси схванах, че моят шестогодишен син е извършил поредното си опасно приключение. Др. Асенов, СВ, 47.