ГОРЕЩО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОРЀЩО нареч. 1. С изява на силни чувства, възторг, страст и под.; пламенно, разпалено. — Аз само тровя твоя живот, преча ти, по най-ужасен начин убивам твоето самочувствие. — Много добре знаеш, че това не е вярно! — отвърна горещо Алекси. П. Вежинов, БГ, 120. Тогава той Атанас Самоковеца става от миндерлика,.., слага ръка на сърцето си — горещо благодаря за голямото доверие да бъда първи кмет на свободен Пловдив! К. Странджев, ЖБ, 70. — Да живее Иван Александър! Болярите горещо поздравиха царя с този възглас. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 185. Старци се молят богу горещо. Хр. Ботев, 37. Не е ли за чудене, че в толко си време люде, които казват, че горещо любят България, успяха да направят едно твърде малко нещо? БТ сб. Пер. п I, 1860, 77.

2. Като сказ. опред. Обикн. при крат. лич. местоим. в дат.: а) Означава, че някой усеща горещина. Стана ми много горещо. б) Означава, че някъде има горещина. — Много е горещо тука — каза той и извади кърпичка, за да отрие потното си чело. Ст. Дичев, ЗС I, 381. Капнаха само няколко капки, облакът отмина, припече слънце и стана още по-горещо. Й. Йовков, СЛ, 107. Беше горещо. Тръгнахме и се упътихме към една лятна къпалня. Ал. Константинов, БГ, 12. в) Означава, че някой изпитва неудобство; напрежение. На Балачев му стана горещо под взрива смях. Н. Антонов, ВОМ, 87. — Когато в Пеща взе да им става горещо, гледаха само как да се измъкнат. П. Славински, ПЩ, 295. Всички погледи се насочиха към мене. Аз усещах да ми ставма горещо, свих се на стола.. Кр. Григоров, Р, 47. г) Означава, че някъде има напрежение. Преди войната минаваше за прогресивен, държеше сказки против расизма и употребата на алкохол, но щом стана горещо, ожени се за дъщерята на един депутат. Ем. Манов, БГ, 14. Започнаха блокади с картечници по кръстопътищата, с полицейски кучета и престрелки по дворовете. Тогава Коста Парашкевов реши, че става прекалено горещо и трябва да се бяга при партизаните от отряд "Васил Левски". РД, 1959, бр. 256, 3.