ГОРИВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОРЍВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. 1. Който е предназначен за горене. Горивни или енергетични полезни изкопаеми са въглищата, нефтът и земният газ. Геогр. Х кл, 57. В нашата страна се изразходват с тонове горивни материали — бензин и газьол.

2. Който е свързан с горене. В пещта въздухът участвува активно в горивния процес, като спомага да се отдели скритата във въглищния прах химическа енергия във вид на топлина. К, 1963, кн. 8, 34. Горивни газове. Горивна смес. Горивна уредба. Горивна помпа. Горивна камера.