ГОРИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОРЍЧКА ж. Умал. от гора; малка или млада гора. Далечен гръм раздвижи въздуха и накъсаните стъбла на горичката от гранатите и куршумите се озъбиха. К. Петканов, МЗК, 57. Бараката се намираше в рядка дъбова горичка. С, 1954, кн. 3, 96. Горичките преминаваха в обширни поляни. Ст. Стратиев, ПП, 115.