ГОРКАНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОРКА̀НА ж. Разг. Злочеста, клета жена. — Прощавай, Елке... Много се измъчи ти, горкана, с нас... — Че какво има, бате — всичко се случва — заболее човек... — Не, не това, но ти се напати с нас, в нашата къща... Г. Райчев, Избр. съч. I, 116. Послушай, мале, чуй моля, / да кажа мойта неволя що тегля ази, горкана, / от мойто либе Стояна. Ив. Вазов, Съч. I, 17.