ГОРЛИВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОРЛЍВОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Хим. Качество на горлив. Всяко материално тяло, учи Парацелз, в това число и човешкият организъм, се състои от основните "елементи" живак, сяра и сол. Живакът е носител на свойството летливост, сярата — на горливост, а солта на разтворимост. Б. Илиева, КХСН, 26. Горливостта на въглена е съразмерна с гъстината му. Ч, 1870, бр. 5, 156.