ГОРНА̀К

ГОРНА̀К, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Дъбова гора. — Таз година добре върви. По Петковден за панаира, като отивах в града, гледам, в горнака завило вече буците. М. Яворски, ХСП, 10.

Списък на думите по буква