ГОРНЕНЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГО̀РНЕНЧЕ, мн. ‑та, ср. Диал. Умал. от горненец¹. Нашите са моми годени, / годени пръстен менени; / току едничка остана / и нея снощи годихме, / за едно момче горненче. Нар. пес., СбГЯ, 241.